Теория на Перинаталните Матрици
Теория на Перинаталните Матрици и използването им при Ректификация
автор: Антоанета Георгиева
Думата „пренатални“ идва от „пери“ – близо до раждането, т. е. това е състоянието на човека преди и малко след раждането му.
Теорията за перинаталните матрици е създадена и изследвана на практика от един голям чешки психолог, живял и работил през 60-90 г. на миналия век, което прави и до днес. Казва се Станислав Гроф. Работил е в социалистическа Чехословакия. Някои аспекти в неговата теория и методите му се оказват несъвместими с господстващата тогава в Чехия комунистическа партия и ученият е принуден да напусне страната, за да има възможност да развива своите идеи. Емигрира в САЩ и там завършва своите изследвания, създава редица научни, изследователски центрове в тази област. След 1989 г. теорията на С. Гроф излиза отвъд рамките на страната и става популярна не само в САЩ, но и във всички бивши социалистически страни, дори в бившия Съветски съюз. От тогава в Москва съществува институт по трансперсонална медитация, в който се работи активно по неговия метод. За тези си изследвания е удостоен и с нобелова награда.
В своята практика С. Гроф достига до извода, че много от реакциите на неговите пациенти имат пряка връзка с непосредствения процес на тяхното раждане. Той забелязва, че колкото по-тежко и продължително е било раждането им, толкова по-голям страх изпитват в определени критични жизнени ситуации. Гроф не се спира само върху наблюдението на тези симптоми, но е решава по емпиричен път да проследи този процес и да намери терапевтични методи, които биха могли да помагат на неговите пациенти.
За да върне пациентите си към процеса на тяхното раждане, той използва ЛСД – широко разпространен през 60-те години на миналия век наркотик, с помощта на който те се връщали във вътре-утробното си състояние, за да преживеят отново целия процес на своето раждане! Именно заради тези изследвания с ЛСД, както и за последващите изводи и теорията му, С. Гроф е бил преследван и принуден да напусне родината си.
След тези сеанси пациентите му описвали своите състояния и преживяванията, които изпитали по време на собственото си раждане. На базата на тези свидетелства ученият създава своята теория за перинаталните матрици. Прави връзка между откритите от него четири матрици със сведения от Библията, митологията, фолклора и така създава своята концепция! http://astroacademia.narod.ru/levin_mb/groff.htm
С. Гроф обособява четири водещи психически усещания при човека, като ги назовава четири матрици, четири стереотипа или четири филтъра.
Първата матрица е състояние на изначална хармония, първичното блаженство, разтваряне.
Обикновено приказките за деца започват с нея: „живял едно време един цар, един баща и имал той трима сина, те живеели весело, били задружни …“ – всичко е идилия, блажено състояние.
В Библията това е пребиваването на Адам и Ева в Рая, изначалната им хармония. Ако опишем това състояние с думи, ще звучи по следния начин: усещане за топлина, светлина, мекота, липса на граници, уют и физическа топлина, преживяване на блаженство; съзерцаване, топли и меки цветове. В астрологията наричаме тези състояния Нептунови.
Втора матрица, това е нарушаването на изначалната хармония.
В приказките това е ситуация, когато крадат невестата или коня, или скъпоценностите – настъпва смут, тревога и състояние на дискомфорт: «живяли си добре, НО…»
В Библията това е изкусителната змия, ябълката, облеклото – Адам и Ева се обличат, защото вкусвайки от плода на дървото на познанието, вече осъзнали реалността и започнали да се срамуват от голите си тела. Изгонени са от Рая; пребивават в грях, крият се от Бога. Облеклото тук е символ на ограничението.
В човешките стереотипи това е състояние на дискомфорт, несвобода, неприятни, принудителни обстоятелства, когато заобикалящият свят ни потиска. Вътре в себе си усещаме, че нямаме право на избор. Изпадаме в депресия, затваряме се в себе си, изпитваме слабост, безсилие, не разбираме какво става наоколо, чувстваме вина и страх. Усещаме също, че до нас няма никой близък, който би могъл да ни помогне, самотни сме, изоставени, безпомощни; животът ни се струва безсмислен, механичен, безсъдържателен, като че ли сме натикани в тъмница, всичко е сиво, еднообразно. Задушаваме се, затиснати сме, страдаме, имаме пред себе си стена, страхуваме се, откъснати сме от всички, намираме се в пещера. На езика на астрологията това са Сатурновите състояния.
Третата матрица. Тя е по-продължителна. Това е борба за възвръщане, възстановяване на хармонията или един дълъг път към бъдещото блаженство; активната борба.
В приказките главният герой преплава три морета и три океана и се бори с три змея, Баба Яга и други отрицателни персонажи.
В Библията това е пребиваването в земния, материалния свят, борбата с изкушенията, греховете.
В човешките разбирания това е движението към свободата, усещането, че са необходими усилия, напрежение. Но не такова, както във Втората матрица. Тук чувстваме нашата собствена активност, борба, конфликти, много високо напрежение, много динамично; усещаме своята сила. С езика на астрологията – тук работим по Марс.
Четвъртата матрица е освобождение, достигане до блаженството.
В приказките обикновено това е, когато главният герой се жени за прекрасната принцеса и става цар.
В Библията това е постигане на блаженство, възвръщане при Бога по духовен път.
В нашите усещания това е един голям простор, много възможности, отворен свят около нас. Усещаме, че сме способни да направим много, изпитваме оптимизъм. Виждаме открити пространства, свобода, простор.
На езика на астрологията това е Уран.
Ако се опитаме да опишем тези четири матрици с езика на природата, който е най-достъпен на нас, може да се получи следното:
Първата матрица е море, лежим на топлия пясък, лесно е, вълните се плискат по брега.
Втората матрица напомня студено и неуютно затворено пространство, тъмна гора, голяма влага, не ни достига въздух, блато, пещера, малки и тесни помещения, подземие.
Третата матрица – динамични природни картини и състояния: студената планинска река, водопад, огън, планини.
Четвъртата матрица представлява големи пространства: полета, степи, равнини, върховете на планини, небе.
Човекът преминава през тези четири матрици преди и по време на раждането си. Ярки граници между тях не съществуват и ние не виждаме прехода от едната матрица към другата.
Това можем да го оприличим с някои явления, които съществуват, но не са кодифицирани с определени понятия. В света има езици, в които определени думи липсват. Например думата „сняг“ изобщо липсва в якутския език (това е крайният Север, там снегът никога не се топи!), при тях липсва и думата „човек“ – няма я въобще, има само думата „нисък“, „висок“, а обобщаващата дума за човек няма.
Понякога употребяването на някоя дума предизвиква определени отношения, например „любов“. Т. е. възникването на думите е породило някои определени социални отношения. Така думите започват да ни описват човешките отношения, както например съществуват определени думи за цветовете. При едни народи има думи за четири цвята, а при други – за седем. Т. е. ние с вас мислим в рамките на определен език.
Езикът на астрологията обаче е универсален. Той моментално прави нивото на обобщение много високо. Ние можем да опишем света дори само с помощта на планетите от Септенера.
Нека вземем като пример думата „дружба“ – ние знаем, че пълно взаимно разбиране никога не съществува, има различни нива на взаимоотношения. Можем да разделим хората около нас на приятели и неприятели. Съществува близка и по-дистанцирана дружба. Така ние описваме нашето възприятие. А реалността е много по- многообразна, думите ни само я ограничават.
Базисните матрици, за които говорим, са описани с езика на емоциите. Земна характеристика имат само формите им, а самият емоционален процес няма ясни граници. Например можем да усещаме тъга от определен тип, но тя ще се влива в определена за нея матрица или форма.
Любопитно е, че именно около самото ни раждане в нас се запечатва този език. А ние се изразяваме с думи „лошо ми е, добре ми е“, между думите и преживяванията съществува определена връзка. Едно силно преживяване(идването на „бял свят” например) налага отпечатък на всичките ни последващи възприятия. За цял живот се натрупват определени модели на възприятия. Един мощен слой на такива емоционални отпечатъци стои между нас и света. Има ги през целия ни живот и колкото е по-рано и силно преживяно нещо, толкова е по-силен този отпечатък.
Травмата от някое неприятно преживяване остава за цял живот. При децата не съществува диференциране на процесите (дали това е любов или нещо друго). Асоциациите при тях са по-широки. Понякога нямаме думи да опишем какво сме преживели, случва се да не намерим дори никакви изразни средства за това, а да сме си изработили най-глобални стереотипи в живота в резултат на определено преживяване.
С. Гроф съответно е отбелязал, че преди и по време на раждането възникват тези четири матрици:
Първата матрица – пребиваване в утробата на майката, състоянието преди да започне процеса на раждането, комфорт, разтвореност.
Втората матрица – началото на родилния процес. Настъпват първите контракции, свиването на матката. Върху плода се стоварва голям натиск, и стрес от всички страни. Психически и физически се случва изхвърлянето му от райското състояние. Той не разбира защо е всичко това, защо го сполетява, шокиран е, изпитва чувството за вина, отделеност, страх, безизходица.
Третата матрица – процесът, в който плодът започва да се движи към изхода. Светът е неуютен, но детето прави усилие. Тук то изпитва двойствени чувства: борба, преодоляване на препятствията, заплаха от смърт, конфликт – това са негативните му преживявания; а позитивните – съгласие с майката, детето и майката правят заедно всичко, за да се освободят. Плодът може да върви леко или на сухо, да се нагълта с околоплодни води, с кръв, да се омотае в пъпната връв.
Четвъртата матрица – плодът е излязъл на свобода. Усещане за радост, страданията са свършили, вече съществува определена лична активност и самостоятелност (отделеност).
Перинаталните матрици, са от първостепенно значение за ректификацията. Съответно часът на раждане може да се установи чрез ректификация, но друг въпрос е кой е моментът на раждане.
Дали това е подаването на главичката: Огненото раждане(Марс);
Или първата глътка въздух: Въздушното раждане(Уран);
Или това е прерязването на пъпната връв: Земното раждане(Сатурн).
Има случаи, когато майката е сигурна, че часът на раждане е този, който казва, но астрологът вижда, че картата на нативуса не работи, събитията не съответстват и тогава става ясно, че душата се е инкарнирала по – рано или по – късно в това тяло и моментът на раждане е друг!
Ние нямаме единен модел за възприемане на света в зависимост от процеса на нашето раждането. В човека едновременно присъстват и четирите матрици, но ние често си избираме едната от тях. Някои – Първата, други – Втората, ако съответно раждането им е протекло продължително и тежко. Третата матрица се усилва в един човек, ако е имало родова травма, ако майката е имала разкъсвания, ако е имало операция, т. е. тук изборът на матрица е в зависимост от степента на тежест на раждането. Четвъртата матрица – много рядко е силна при човека. Тя възниква при леко, плавно и спокойно раждане за плода, но често преждевременно!
По наталната карта, правейки ректификация, можем да възстановим най-важните моменти от родилния процес.
Например, ако при човека доминира Втората перинатална матрица, той вижда света в тъмни, черни цветове. Писателят Кафка, който пише романа „Процес“, е един такъв случай. За неговия главен герой светът е тежко и неуютно място, той е малък и самотен, смята, че всички са го изоставили. Склонен е към депресии, песимизъм, тежки психически преживявания, които са най- любимата му емоция. Астролозите намират как това се отразява в наталната му карта- тук имаме подчертана Сатурнова матрица.
Интересен е въпросът за деца, родени чрез Цезарово сечение. Напоследък не само на Запад, но и у нас много млади бъдещи майки съзнателно се обръщат към астролози, които да им изчислят най-подходящия ден и час за тази операция. Често мотивът не е медицински – заплаха за здравето или за живота на майката или плода, детето не е заело подходяща за излизане поза и т.н., а това е просто стремеж да си спестят мъките и болките на самият родилен процес.
Но такива деца, родени по оперативен път, не са преминали през тези четири последователни етапа или през тези четири матрици.
Уникалното в случая е, че цезаровото сечение е едно особено състояние, което ни доказва, че матриците не са само и единствено пренатални, а се залагат още в по- ранен стадий или етап.
Отто Ранк – ученик на Зигмунд Фройд, се опитал да определи причините или корените на страха, изучавал е това явление в своите пациенти и е провеждал изследвания в тази област. Стигнал е до извода, че всички страхове се свеждат до шока, преживян в процеса на раждането. Наблюдавал го е в особено тежки форми при малките деца. Смята, че при Цезаровото сечение шокът е по-слаб и тези деца израстват по-смели, по-безстрашни.
Възниква въпрос и за бебета, родени във вода(Нептун) – какъв е при тях родовият шок, дали също е по-слаб. На Запад психолозите са изследвали последиците на този вид раждания и според тях тези деца в последствие се развиват по-успешно! По-сериозните изследвания на съвременните психолози сочат, че тези деца на стартовата си фаза са по- свободни (от 0-7 години), но към 7- 10 годишната си възраст тези разлики вече се изравняват с другите, родени по естествения път. Тук говорим за матриците на възприятие на света, т. е. виждаме, че те се залагат значително в по-ранен стадий или етап, а не в процеса на раждането.
Ако например нативусът смята, че светът е място, където е необходимо постоянно да се бори и да постига своето чрез конфликти, то това е Третата перинатална матрица- Марсовата. Такива хора винаги смятат, че заобикалящият ги свят е винаги срещу тях, съответно им се налага да воюват с него. Това са често агресивни личности. Техният модел на поведение ги държи винаги в готовност да отвърнат с удар; това изразява тяхното възприемане на действителността.
Това могат да бъдат и хазартни играчи – психологически бързо да приемат някакви трудни, рискови ситуации, готови са да се борят, да действат. Винаги смятат, че трябва да победят на всяка цена.
А когато наблюдаваме насреща дружелюбие, отвореност към света и към хората, се срещаме с Четвърта перинатална матрица. Такива хора виждат света като място, където могат да срещнат много потенциални приятели.
И ако Първата матрица е състояние на пълен кеф, отпуснатост, то Втората за нас е ключова: чувство за вина, грях, страхове. Много от хората постоянно живеят в тези категории, но и мнозина се опитват да се измъкнат от калъпа на Сатурн.
Можем да разглеждаме една и съща ситуация от гледна точка на различни матрици, това зависи от нашето вътрешно състояние. И в живота често се променя гледната ни точка спрямо различни житейски ситуации.
Правим опити да се измъкнем от Втората си базова матрица и да отидем директно в Четвъртата, но това не може да стане изведнъж. Най-често мигрираме между две съседни матрици. Не е възможно да бъдат осъществени мигновени и внезапни преходи (за повечето хора). Има и такива, които преминават извън рамките на четирите матрици, извън техния кръг, те изцяло контролират тези свои преходи. Но засега това са единици духовно извисени личности. А тези, при които възприемането на света върви през матриците, го правят последователно, не като скок.
Първа матрица – Вода
Втора матрица – Земя
Трета матрица – Огън
Четвърта матрица – Въздух
По наталната карта на човека можем лесно да проследим какви ходове или кои преходи той предпочита, накъде ще тръгне от Втората базова перинатална матрица. Ако, да речем, човек е роден с Втората матрица- Сатурновата, на ключово място в хороскопа трябва да стои Сатурн, най- често на куспида на дом, на АСЦ. Следователно в живота си той ще има избор дали да тръгне напред към Марсова матрица, да прогресира, да се бори и да достигне Урановата ИЛИ да деградира, като пасивно се върне към Нептуновата, в която го чакат удоволствия като алкохол, отпускане, пасивност в живота и т.н.
И така, как матриците се отразяват в наталната карта и как можем да използуваме това при ректификация?
Ако имаме ярко изразена Втора перинатална матрица, то тя много ясно се асоциира със Сатурн, който може да даде тежко и продължително раждане.
Винаги питайте вашия клиент как е протекло раждането му? И ако е дълго и продължително, най-често това е Сатурн: Сатурн в съвпад с АСЦ, МС, ДСЦ, ИЦ – ъглите на картата, както вече споменахме. Изобщо отбелязвайте положението на тези две планети Сатурн и Плутон близо до куспидите на който и да е дом в картата, не само около ъгловите домове. Най-изразеното влияние на Втората матрица е силното и неблагоприятно положение на Сатурн в наталната карта, неговият съвпад със Слънцето или Луната.
Плутон най-често дава опасност за живота на детето, а дори и на майката, родилна травма. Също и кървене, разкъсвания, клинична смърт на бебето, или тежки последици за майката, неправилно положение на плода (често при майката може да видите тези неща, анализирайки нейния 5ти дом). Плутоновото раждане се отнася към Третата(т.наречената марсова) матрица.
При ректификация използваме информацията как на физически план е протекъл родовият процес. А как това се отразява на психическото състояние на нативуса, този шок при раждането – това е вече друг важен въпрос. Дългото и продължително раждане също се отразява върху човека- това е много силно изразен Сатурн. Най- често при тези деца имаме ярко изразен стремеж към Втората перинатална матрица. Това е матрицата на фундаменталното отричане от живота.
В своите изследвания С. Гроф отбелязва, че всичко става на ниво матрица на възприемане. Поведенческият механизъм при хората не изразява еднозначно тяхното състояние, това което е заложено в тях изначално. Нашата матрица може да бъде изразена с различни начини на поведение.
Какво означава „матрица на фундаменталното отричане“ ? Това е нежелание, неумение и неспособност да приемаш живота такъв, какъвто е в действителност. Тук човекът противостои на света, върви срещу потока на живота. Той постоянно демонстрира забрани, проявява негативни реакции спрямо всички естествени явления наоколо, проявява недоверие към живота като цяло. В него виждаме тенденция самият той да организира всичко, което го заобикаля, да анализира и да контролира, да проверява всичко. Неговата принципно дълбока позиция е, че той не приема процесите в себе си, а вън от него върху всичко поставя забрани, има норми, които е усвоил от определени етични кодекси. Външно това много силно се проявява като неспособност да се държи естествено, да се отпусне, изблици на гняв. Този тип хора са затворени в себе си, обидчиви, недоверчиви, скептични. Често имат сериозни психологически бариери по отношение на всякаква свободна проява на живот. Не приемат любовта, не желаят да й дадат изява. Тук имаме неприемане на любовта във висшия смисъл на думата. Дълбоко недоверие към самия себе си и недоверие към всички естествени, открити процеси наоколо.
Такива неща са характерни за много силен Сатурн в картата. Ако такъв човек има и силна, мощна Луна или Слънце, той винаги ще има алтернатива. Сатурн е първият носител на тази матрица, но при силно Слънце в картата, това може да са само силни самоограничения, без страх. Трябва да анализираме цялата карта. Както силата и действието на Сатурн, така и силата на Плутон оценяваме в картата. При изгряващ Сатурн (Сатурн в съвпад с АСЦ) детето е изпитало задушаване при раждането, с дълго и продължително времетраене(увиване на пъпна връв).
При Нептун съвпад с АСЦ имаме опасност от нагълтване с околоплодни води, с кръв. Нептун налага особен отпечатък на раждането, но ние знаем, че човек може да смени своята матрица.
Винаги гледайте към коя матрица го тегли най-силно човека, тя доминира най-често в трудни жизнени ситуации. Опитът сочи, че обикновено това е Втората перинатална матрица.
В какво се изразява нейната сила и как човек може да излезе от нея?
Имаме следната ситуация: човекът се е разболял – една обикновена, естествена ситуация. Той е сам, няма кой да се погрижи за него. Болестта му съвсем не е смъртоносна, но той изпитва упадъчни чувства от сорта на: „Аз съм самотен, изоставиха ме, отхвърлен съм, няма кой да ми помогне“. Това е едно възприятие през филтъра на Втората перинатална матрица. Хора, захвърлени или изоставени няма, това е само усещане. В реалността никой никого не може да изхвърли, освен предметите. Но такова детенце ви описва: „Мама замина на почивка, на курорт, в санаториум, а аз боледувам сам самичък“. Фактите от реалността той ги описва по свой собствен начин: „Аз съм самотен, няма кой да се погрижи за мен“ – това е Втората матрица.
В повечето ситуации Сатурнианецът демонстрира, че всичко, което става наоколо, е безсмислено.
Кои планети гледаме тук в картата?
1. Сатурн
2. Плутон
И при това при Плутон няма такава еднозначност, както при Сатурн. При Плутон имаме един широк спектър от усещания: чувството, че си смачкан, безпомощен, че си една буболечка, едно малко винтче, сам срещу държавата- една мощна сила! Плутон често създава усещане за потискаща, огромна безлична сила. Обаче той може да ни даде и сила, напор – затова него можем да го отнесем и към Втората и към Третата перинатални матрици. Това зависи и от общия тип на картата.
Третата матрица се проявява най – силно при пубертетните типове. При хората, които повече спадат към Втората матрица, можем да наблюдаваме емоции на ниво ранно детство: безпомощност, безизходица, желание да се скриеш. Те изпитват дълбока жалост към себе си – това са прояви на Втората матрица.
При Третата матрица най-често срещаните думи са: „ще ви избия всичките до крак!“. Наблюдаваме цели народи, държави и култури с такъв манталитет, с такава матрица!
Интересно е, че Сатурн, даже бидейки много силен в картата, може да се проявява в човека и положително като опора в самия себе си, самодисциплина, твърдост и търпение.
При Третата матрица най-често срещаните силни планети в картата са Марс и Плутон. Изходът от кризата е чрез конфликт, борба, усилия, преживявания, проливане на кръв. И дори само неправилното положение на плода в утробата на майката преди раждане може да създаде стремеж към преодоляване на тази ситуация, което може да се превърне в безсъзнателно усещане през целия живот по- нататък. Такъв човек непрекъснато попада в ситуации, в които трябва нещо да преодолява. Наблюдавайте как се държи един такъв човек в критични ситуации? Тихо, твърдо или безкомпромисно, готов да се бори!
А сега да разгледаме случай, когато силните или водещите планети в картата са Луна и Нептун (Луна съвпад с АСЦ, ДЕСЦ, МЦ, ИЦ или Нептун със същите съвпади). Това ще се отнася към Първата перинатална матрица.
Любопитно е да отбележим, че Меркурий в такава силна позиция в картата възприема света извън всякакви матрици, той не я оцветява емоционално, само възприема и анализира фактите. А оценяването, преценката на тези факти го правят другите планети в хороскопа.
Интересно е също така, че при усещането за самота, ако човекът го смята за своя естествена форма, ако той го възприема нормално, това е случай на отработена, компенсирана Втора матрица.
Ако си зададем въпроса: какво е това „самота“ – на руски език звучи като „одиночество“, ще усетим, че тази дума има чисто емоционален смисъл. Ако я разгледаме фонетично, ще видим, че тя се състои от две думи: один + ночь, което в превод на български означава „сам“ + „нощ“. По този начин разбираме, че самотата не е реалност, която можем да усетим. Това е по-скоро описание на едно вътрешно състояние, не е факт! Това е отсъствие на емоционални връзки. Самотата е една оценка. А самодостатъчен, самостоятелен може да бъде човек, достатъчно отворен, контактен, а може и да бъде отшелник! В Първата и във Втората перинатални матрици липсва или отсъства тази самодостатъчност.
Четвъртата матрица, която оприличаваме с Уран, дава самодостатъчност, система на свои ценности, силно „аз“.
Когато някой около нас изпитва депресия, това означава, че този човек прекалено дълго се е задържал във Втората матрица.
При всеки човек всичките тези матрици се променят с течение на времето. Как може да се намери изход от една матрица, за да преминем към друга? Излизане в реалността е най-важната цел на индивидуалното развитие на един човек. Той трябва да възприема света такъв, какъвто е в действителност. Трябва да направи своето съзнание спокойно, за да няма прекалено значими теми за него. Това е идеалът- когато човек не придава на нищо прекалено голяма значимост! Втората перинатална матрица е най-кризисната и човек може само за кратко да пребивава в нея. Хора, притегляни от Третата матрица, не могат дълго да се задържат във Втората. От Втората можем да преминаваме към Първата или Третата матрици- да вървим към Марсовата в ситуации на конфликти, борби и усилия, или да преминаваме към Първата, за да премахнем напрежението, да се отпуснем.
Ако преходът се извършва чрез Луна или Нептун, човек отива към Първата матрица. Това винаги е регресия, крачка назад, опит да се възвърне в детските си състояния.
Ако човек изпада в депресивни състояния, то тук емоциите липсват изцяло(Сатурн). Присъства само тежко безразличие, скука, вижда света само в черни краски. Такъв човек може дори да се самоубие безпричинно!
Оттук имаме изход или към Третата матрица или да останем във Втората или да се върнем към Първата.
Ако стигнем до Четвъртата матрица, това е духовният, Урановият изход.
Всичките тези матрици граничат тясно една с друга.
При секциото имаме един тип слабо формирана индивидуалност. Такива хора не са способни да поемат отговорност за определени свои действия и решения. Когато изпадат в критични ситуации, стават много нервни, склонни да обвиняват другите за свои грешки и да прехвърлят върху другите чувството си за отговорност.
Когато говорим за преминаването от една матрица в друга, условно приемаме, че това е процесът, в който се откъсваме от състоянието на разтвореност, от идеалното блажено състояние, в което се намираме в утробата на майката, като от Първата до Четвъртата матрица преминава процесът на формиране на нашата личност.
Ако вземем историята на Буда, можем нагледно да видим всички тези преходи.
Първият етап от живота му е силно подчертан: той се ражда в двореца, царски син е. Родителите съзнателно го предпазват от всичко неприятно и грозно в живота. До 18-тата му година той живее безметежно като в Рая! На 18 години се среща внезапно с четирите признака на нещастието, иначе казано със Сатурн: бременна жена(на български казваме и „трудна”); болен човек; старец и вижда погребение. В последствие Буда преминава пътя на аскетизма, борбата и вече в Четвъртата матрица, седейки под дървото той постига освобождението, нирваната, получава озарение и оттук започва неговата проповед и служене на хората. Това, което той изпитва, седейки под дървото в нирвана, е подобно на усещането, което детето има в утробата на майка си. След просветлението на Уран Буда се озовава отново в Нептуновата матрица, но в много по висша форма и градация, в следствие на което се отдава на религията, което отново е Нептун! Четирите матрици вървят в ред на градация по спирала.
Любопитно е, че Втората матрица ни е абсолютно необходима. Изолацията, самотата, ограничението на волята ни, попадането в мрака са ключовите моменти, за да може един човек да се откъсне от първото си, райското състояние, да излезе от майчината утроба, което е неизбежно преминаване.
Луна – майчинските състояния според К. Юнг, можем да наречем пребиваването на един човек в естествено природно лоно, в майчината утроба.
Сатурн – бащиното начало – е свързано с думите трябва, необходимо, висш дълг. Тези неща се постигат чрез усилия и преодоляване на самия себе си.
Ние винаги разглеждаме полюсите в живота на човека: майчинският 4-ти дом в картата и бащинският 10-ти. Нашата култура има майчински състояния – обществото, държавата, културата, родината-майка.
Семейната и родителската среда е майчинска по своята същност, състояние. Формирането на волята и мисленето също става в тази култура. И много често, излизайки в самостоятелния живот, някой човек така си и остава в тази майчинска, семейна, родителска среда.
Типът ни на мислене, системата от ценности – всичко това се изгражда, преживява се чрез културата. И затова процесът на излизане от Първата матрица преминава през остра криза. Когато един човек излиза от своята култура или я напуска, това винаги става чрез криза. Той или заминава някъде надалеч, „отвъд океана“, или го гонят насила, или той се противопоставя на нещо в нея, протестира, но винаги изживява криза, отхвърленост, изпитва самота.
Изходите или напускането на културата могат да станат по два начина!
Първият – човек съзнателно го прави, т. е. „прекъсва пъпната връв“, която го свързва с нея, осъзнава себе си като отделна самостоятелна личност. Това е един идеален изход;
Вторият – самият човек не се вписва в рамките на своята култура. Тогава той трябва да направи усилие, да премине към друга, също майчинска култура. Такова преминаване е като реална помощ на този човек. Това може да е влизане в секта, църква. Ако става въпрос за България и това е православна църква, то тази институция се вписва в нашата култура, тя е вградена в нея. Ако това са други групи, то засега те са като едно инородно тяло в нашето общество.
Трябва да отбележим, че когато става изход в религията, това е влизане в един друг вид майчина култура. Обаче това не е преход към самостоятелно мислене, това не е изход от майчината култура. Такъв човек си намира някакъв религиозен авторитет, изпитва доверие към определена вяра и смята, че свещеникът му носи истината, щастието. С огромна радост той хвърля грижите от своите плещи и ги поверява на това духовно лице, организация. По този начин смята, че е постигнал хармония. Това е преход от Втората матрица към Първата. И тук изходът не е чрез алкохол, наркотици, а за сметка на друга майка – религията!
Ако в картата има силно изразени Марс, Плутон, Уран, винаги обръщайте внимание в коя позиция стои Сатурн, гледайте дали има силно положение Юпитер – тогава човекът ще може от Втората матрица, да премине към Третата – напред, а не да регресира назад към Първата.
Как самият човек усеща тези свои състояния?
Най-често като кризисни. Ситуацията е обективна за него, обаче той не вижда положителни възможности за изход. Себе си усеща като борец и е в постоянно противоборство- това е Третата перинатална матрица. Почти невъзможно е някой човек да премине от Първата матрица направо към Третата! Третата матрица е нещо като третото ниво на зрялост при него. Ако той не е готов да порасне, нищо не можем да направим, трябва да чакаме докато узрее.
Ако човекът се намира във Втората перинатална матрица, която е ключова, своето състояние той усеща като безсмислено и непонятно. В него се генерира чувство за страх и вина. Ние можем да му опишем този процес като нещо съвсем обективно, да подходим от друга гледна точка. Можем да му пресъздадем неговата ситуация положително.
Защо обаче обяснения от типа, че това е кармична ситуация имат такава популярност както при нас астролозите, така и при нашите клиенти?
Човекът може лесно да разбере защо не му работи телевизора, това е естествено за него. А да разбере защо не му върви в живота му трябва време. Той иска да има смисъл в живота си, да имат смисъл и различните ситуации, в които изпада. Ако му опишем тази ситуация като изкупуване на предишна карма, той започва да вижда светлина. Самата ситуация вече е осветена за него. Съществува разбиране, че изкупителната жертва е свещена! Тук вече ситуацията за човека придобива определен смисъл.
В този случай може да има докосване до Четвъртата перинатална матрица. А може и да има изход към Първата – човек да се отпусне, да се откаже! Но най-същественото е осмислянето на ситуацията.
Към астролог хората често се обръщат, именно за да разберат смисъла, значението на някое събитие. Често самият клиент не може да ви зададе дори точния въпрос. Той просто се оплаква. Но често само осмислянето на ситуацията от космическа гледна точка не решава самата ситуация или проблем. Астрологът може да изпадне в две крайности при отговора:
Първият може да е набор от формули и механизми за действие.
Вторият – абстрактен разговор за духа! Това удовлетворява някои клиенти.
Един астролог по време на консултирането трябва да може да ви зарази със своето настроение, да предостави на клиента друга картина на света. Много е трудно да промениш начина на мислене на един човек. Ако срещаме по-голямо разбиране от неговата страна, ще е по- лесно да му обясним някои неща. Много е полезна промяната на гледната точка при описването на някое събитие. Да го прехвърлим от Първата към Четвъртата матрица е невъзможно, той няма да ни възприеме адекватно. По-скоро можем да му помогнем да премине от Втората към Третата матрица – да се бори.
Т.е. ние правим опит да опишем друга картина на света, да му дадем възможност за друг изход, да му вдъхнем сили за търпение и действие.
Когато човек се намира във Втората перинатална матрица, Сатурновата, времето като че ли спира. Той смята, че нещата винаги са били такива, са, и ще бъдат същите! Постоянно се връща към миналото (Сатурн) и напред вижда само тъмнина. Ние поставяме срок на процеса, маркираме началото и края на нещата – това нещо просветлява ситуацията, извежда я от тъмницата. Това са позитивни методи в работата ни, но те не отговарят на най-главния въпрос „Какво да се прави?“.
Ако, обаче, нямаме друг изход или възможност – тогава е добре поне да се опитаме да го пратим при някакъв свещеник, да му дадем възможност да се отпусне чрез изход към Първата матрица. (Материалът е от лекции на М.Б.Левин)
